Home » Начало » Жълт смил (безсмъртниче)
Home 

Жълт смил (безсмъртниче)

Безсмъртничето ще бъде хитът при етеричните масла 
Безсмъртничето ще бъде хитът при етеричните масла през 2016 година

Ридван Илияз обяснява как се прави семеен бизнес с етерични масла Снимка: sinor.bg

Тази година хит на пазара на етерично-маслените култури ще бъде маслото от безсмъртниче (или имортела) – билката, която през последните 1-2 години години се оказа сред най-търсените в козметичната и фармацевтична индустрия. Растението се отличава с изключителните си лечебни свойства и е подходящо за бързо заздравяване за всякакви рани. Лекува редица болести и е полезно при ревматизъм, жълтеница, камъни и пясък в жлъчния мехур, невралгия, възпаление на бъбреците и пикочния мехур, ниско артериално налягане и други.

Освен в Италия, Босна и Херцеговина, където вирее в естествени условия, разновидности на лечебното растение се срещат и в България, известни като Орфеево цвете и Родопски силивряк. На времето с имортела са лекували и шап по животните, затова тя се наричала още шапова билка.

Страната ни е сред малкото европейски държави с добри климатични условия за това растение, затова е изключително подходящо и за изкуствено отглеждане, обяснява Ридван Илияз, производител на етерични масла и собственик на най-големия разсадник за лавандула в България.

Бизнесменът се занимава с етерични култури от 12 години е сред големите познавачи на пазара на билки в страната. Фирмата му „Агро-продукт” е добре позната зад граница, където изнася масла от маслодайна роза, лавандула, маточина, хвойна, лайка и др.

Заради големия интерес от страна на клиентите към безсмъртничето от тази година Илияз е засадил 10 декара от тази билка, която отглежда заедно с маслодайната роза (120 дка), лавандулата (100 дка), лайката (150 дка) и маточината (50 дка).

Самият разсадник се намира в подходящ терен в полите на Стара планина край село Габарево, разположено на подбалканския път между Калофер и Казанлък.

Безсмъртничето вирее върху варовикови почви с киселинност между 7,5-7,7, които са  богати на калций. Влажността на въздуха също е от огромно значение, затова и бизнесменът е създал добри условия с напояване, предпазвайки със специална мрежа растенията от силното слънце.

За разлика от останалите етерични растения безсмъртничето не е култивирано, затова и отглеждането му става чрез разсаждане от диви стъбла. За да успее, Илияз се е запознал и с опита на колеги от другите балкански страни, където бизнесът с тази билка е добре развит.

За разлика от розата, при която се оползотворява само цветът, при безсмъртничето маслото се прави от цялото цвете, а оттам и рандеманът е изключително висок.

Интересът към имортеловото масло в световен мащаб се усилва, като цената на килограма непрекъснато расте. Тази година търсенето е между 1 500 и 1 800 евро.

Нищо не пречи на родните фермери да се преориентират към билките

През последните години Илияз е свидетел на огромен бум в цените на повечето етерично-маслени култури, което се обяснява с потребителските нагласи за активно използване на чистите растения от природата.

Лично той приветства всяко решение на дребните фермери да се преквалифицират към алтернативни култури, още повече, че България е на едно от първите места в Европа по разнообразие на лечебните растения.

За зла участ обаче около 90% от тези билки се изнасят от страната на безценица и не се преработват, което би повишило тяхната себестойност. Вместо това билките се транспортират до европейските фабрики, изсушени като слама, преработват се и после се връщат в България като скъпи храни, напитки или козметика, поясниха експерти от фондация „Информация и природозащита.

От 2014 г. те работят по българо-швейцарски проект за устойчиво използване на лечебните растения, който има за цел да повиши интереса на българските фермери към билкопроизводството, така че България със своето невероятно биоразнообразие да помогне на дребните стопани да го превърнат в успешен бизнес.

Представителите на фондация „Информация и природозащита”, съвместно с представители на науката работят активно за популяризиране на лечебните растения като алтернативен бизнес в планинските села, който би могъл да осигури поне 2 милиона работни места в страната.

В тази връзка фирмата на Ридван Илияз е подходящ пример за успешен бизнес. Преди 12 години той работи като технолог по тютюните, но интересът към етеричните култури надделява и постепенно той увлича цялото си семейство към този бизнес. Днес освен че произвежда масло от собствените градини, той изкупува цвят и билки, които преработва за експорт.

Днес в розоварната му се произвеждат масла от различни етерични култури, които отиват за Франция, Германия, САЩ и други държави по света.

И в този бизнес пазарът е определящ

Всеки бизнес зависи на 100 процента от пазара, затова и Илияз съветва колегите си преди да се захванат с производството на определена култура, да проучат детайлно къде и на какви цени могат да реализират продукцията си.

Вярно, че допреди две години от декар лавандула стопаните печелеха по 2 хиляди лева, но това беше възможно поради търсенето на лавадулово масло. Годишно страната ни произвежда над 300 тона лавандулово масло, с което се нареждаме на първо място в света по производство и износ.

Това стана възможно заради болест по лавандулата във Франция, която отпадна като конкурент и на пазара се отвори огромна ниша за този продукт. Родните производители успешно заеха тази ниша, но всяко свръхпроизоводство води до спад в цените и затова преработвателите настояват за плановост. В противен случай настъпва хаос.

Помним миналата година, когато пазарът беше наводнен с лавандула и за първи път родните преработватели не можаха да изнесат цялото произведено масло. В складовете сега залежават 40 тона от старата реколта, затова е трудно да се прогнозира как ще върви цената. От 31 евро за килограм преди 5-6 години днес лавандуловото масло се купува по 150 евро. Заради дъждовете тази година производството леко се сви, но при добри условия пазарът ще бъде залят, тъй като площите с лавандула се увеличиха в пъти.

Всяко покачване на цените си има предел и това трябва да се отчита от производителите на суровина, посочва Илияз. За пример той дава маслодайната роза, чиито изкупни цени тази година достигнаха до космически тавани от 5-6 лева вместо 3-3,50 лв., каквато е приемливата цена за маслодайната роза. Повечето преработватели не купуват, затова и пазарът е затворен. Защото с всяко увеличение на суровината се покачва и крайната цена на маслото.

Само преди 5 -6 години килограм розово масло се предлагаше по 4-5 хил. евро. Тази година килограмът на международните пазари тя е около 10 хиляди евро, но всяко покачване ще бъде в ущърб за българските производители, защото големите компании също ще намалят изкупуването, предвижда експертът.

Възможностите пред билкопроизводството са големи, защото освен роза и лавандула през последните години се засили търсенето и на масла от други лечебни растения като лайка, маточина и др.

Тази година фирма от Германия проучва родното роизводство на култивирана иглика, от която възнамерява да произвежда лекарство. В случай, че българските производители се насочат към тази култура, това би било успешно начало за бизнес. Въпросът е фермерите да имат информация и да не залитат масово само към един вид култура, както до този момент се получава с розата и лавандулата.

Екатерина Стоилова

SINOR.bg
Share