Home » Поезията- храна за душата

Поезията- храна за душата

Ти пак ме гледаш с ласкави очи
и питаш пак: „Боли ли те за нея?“
Тешиш ме за разтуха: „Не плачи!
Ще я забравиш!…Аз ще ти попея!“
И аз се стапям в нежния ти глас,
и аз забравям минали обиди.
Но милвам теб, а мисля за оназ,
която преди тебе си отиде.
Тя никога не милваше така,
тя като теб не можеше да пее,
но аз жадувам нейната ръка
и гледам теб, а виждам само нея!
Ах, твоята усмивка тъй добра
пред мен света отваря като книга,
но обичта ти – обич на сестра -
повярвай – за сърцето ми не стига!

 

 

 

Share

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван