Home » Помниш ли разказах ти веднъж

Помниш ли разказах ти веднъж

 

Помниш ли, разказах ти веднъж,

че е трудно мен да ме обичаш?

Трябва да си много силен мъж,

тръгнеш ли в любов да ми се вричаш…

В моя свят покоя не търси,

чужди са ми хорските закони.

Чакай ме, когато вън вали

и дъждът със вятъра се гони…

И когато, в тежка самота,

мъката в очите ти присяда.

Ще долитам, малко ще стоя,

после ще си тръгвам с тишината…

Ще ме търсиш в мъдрия си ден,

в будните си нощи ще ме чакаш.

Но когато много си ранен,

като огнен лъч ще късам мрака…

От лъжите много ме боли,

но успявам болката да скрия.

Само нощем ярките звезди

знаят как с луната лудо вия.

Знам, че съм различната жена,

но със тази лудост съм ти вярна.

И такава, дива в любовта,

твоя вечна жажда ще остана…

 

Йорданка Господинова

 

Share

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван