Home » Моят тъжен живот

Моят тъжен живот

Здравейте! Не знам откъде да започна… но все пак ще се опитам да е точно от самото начало… и пиша тук, защото… имам наистина нужда от съвети и помощ! И така.. аз съм едно 18 годишно момиче… живея в малък град… доста беден и пропаднал мога да кажа.. няма пари… няма и работа… нищо няма… мъртъв град.. но като нямаме друг избор, с родителите ми сме принудени да живеем тук. И така… ето я и моята история:

Още от малка бях унижавана.. още от дете.. израснах сама.. близките и роднините ми никога не са идвали и да ме гледат дори и за един ден… само родителите ми ме отгледаха… съвсем сами.. мен и брат ми.. който е с 10 години по-голям от мен… никаква помощ не са видели нито от баби и дядовци нито от останалите роднини… съвсем сами са ни отгледали с много мъка… майка ми дори не говори с нейните родители… скарани са… на баща ми родителите починаха… още от дете не бях много общителна… и това винаги е бил проблем.. още в началното училище преди да дойда да уча в гимназията, ми се подиграваха и ме малтретираха по всякакъв начин… имах си тогава някакви приятелки… които уж ми бяха приятелки но после ме зарязаха… оказа се че само са ме използвали… и оттогава останах напълно сама… после влязох и в гимназията с надеждата че нещата ще се променят но… нищо не се промени… даже стана и по-зле! И тук ми се подиграваха и малтретираха… по всякакъв начин… нямам си приятели… супер затворен човек съм… не излизам много.. а и родителите ми не ме разбират.. споделяла съм с тях и те обикновено винаги ме обвиняват че сама съм си виновна и не искат да ми помогнат.. не знам вече какво да правя… много се отчаях… чувствам се като една развалина…. напълно ме пометоха и разбиха всичко в мен… не ми остана вече нищо…. нищо за което да се хвана… около себе си изградих три пласта стени, които да не позволяват на околните да виждат развалината в мен…. сложих си маската за да се правя че всичко е наред… а всъщност нищо не е!!! Омръзна ми вече! Усещам че губя сила… и отчаяно имам нужда от помощ… от това някой да ме разбере! Моля ви без обидни коментари… нагледах се вече на такива! ;((((((((

Share

2 Comments

  1. Comment by ivan:

    И аз съм същия затворен в себе си. Намери ме да си поговорим. Скайп fifa208888

  2. Comment by admin:

    Здравейте! Надявам се читателите да бъдат съпричастни към твоя проблем и ще ти помогнат със съвети. Лично аз, бих ти казала че си още в началото на житейския си път, за да се отчайваш. Не позволявай да те унижават, просто не обръщай внимание на такива хора.Те не заслужават твоето внимание.
    Не се затваряй в себе си за да прикриваш чувствата си, така само пречиш на себе си и на здравето си. Запомни, никой и нищо не е по- важно от твоето здраве и от твоя живот.
    Пишеш че нямаш приятели! Може би трудно допускаш хора до себе си за да не те наранят. Ако е така, не го прави, отвори душата си за околните. Излез от този свят в който си се затворила и погледни колко хубави неща има. Не се предоверявай на околните но и не търси лошото в тях. Всеки един от нас има добри и лоши черти. Огледай се, търси красотата в себе си и в околните.
    Излез навън, затвори очи и се ослушай ” животът си върви”, не изоставай, живей сега.
    Намери си занимание което ти доставя удоволствие. Отдай се на него изцяло през свободното си време. След известно време когато се обърнеш назад ще видиш какво си постигнала и това ще те тласка напред. Ще видиш че не само ти се занимаваш с това. И може би това ще те запознае с нови хора и ще си намериш и добри приятели.

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван