Home » Психологични фактори

Психологични фактори

Безплодието може да бъде временно и да се дължи на блокиране на хипоталамуса, предизвикано от стрес или много силно вълнение, а може да е и окончателно, ако между партнъорите съществува постоянен не осъзнаван конфликт. При всяко „необяснимо” безплодие е важно двойката да е съгласна да разбере с помощта на трето лице какъв несъзнателен механизъм е задействан – тогава става дума за психотерапия.
Малко хора си дават сметка, че зад всяка една човешка емоция стои реална и измерима промяна в неврологичното състояние на тялото и неговата хормонална система. Преди да възникне каквато и да е емоция, нервната и хормоналната система се изменят по определен и специфичен начин.
Емоциите възникват в резултата на думите – нашата външна и вътрешна реч и картините, които рисуваме в съзнанието си. Това което си говорим дори наум, може да предизвика емоции, хормоналната и неврологичната основа на които да потиска забременяването.
Картините, които рисуваме в съзнанието си са изключително мощен фактор за предизвикване на нашите чувства.
В нашия мозък има програми за управлението на всички органи и системи. Част от програмите са вродени. Това са програмите, които отговарят за оцеляването, преживяването и размножаването. Така една група хормони-стресовите поемат доминираща роля и пряко или косвено блокират половите хормони и репродуктивната система. Така се формира психологичния стерилитет. Ще спомена само някои от най-важните обективни фактори за него.  Единият е свързан с непосредственото действие на хормоните на стреса – кортизол и адреналин върху хормоните, отговарящи за репродуктивните процеси в организма. Кортизолът потиска секрецията на гонадотропин (хормон, който отговаря за образуването на половите хормони в хипоталамуса) и на още два важни хормона, синтезирани в хипофизата и яйчниците. Тогава настъпва така наречената стресова или таламична аменорея и нейната честота сред здравите жени около 2%. Показателно е и, че сред осъдени на смърт жени, тя е 100% и за това през средните векове възниква диагнозата-“Аменорея на осъдените на смърт жени”.
Кортизолът пречи на нарастването на матката по време на бременността и повишеното му ниво се разглежда като предпоставка за спонтанните аборти или недоносеността. Той спомага и поддържа поликистозата на яйчниците.
При хроничен стрес депата на ДХЕА бързо се изчерпват и се нарушава синтезата на тестостерона и естрадиола, което се отразява негативно върху репродуктивните възможности и при двата пола.
Друго ниво на неблагоприятно действие е свързано с промяната на имунния статус. В първоначалната реакция на защита организмът синтезира много антитела. Тяхната роля е да търсят чужди клетки и ги убиват. Но когато такива няма, твърде често те се насочват към клетките на собствения организъм. Могат да се образуват антитела срещу собствените сперматозоиди, срещу оплодената яйцеклетка, плацентата или срещу щитовидната жлеза, която да възпрепятства забременяването.
Адреналинът свива кръвоносните съдове на корема и малкия таз с цел да пренасочи кръвта към мускулатурата. Това води до нарушено хранене на яйчниците, тръбите, матката и тестисите при мъжа. Така се нарушава съкращаването на маточните тръби, наблюдават се и изменения в яйчниците и маточната шийка.
На ниво клетка – имаме потискане на синтеза на ДНК и РНК, а от там и на клетъчното делене и то на клетките, които се намират в най-интензивен растеж, като например оплодената яйцеклетка. Това е една от причината за неуспеха на ин витрото.Получава се така, че лекаря прави хубава стимулация , яйцеклетките се оплождат и развиват добре, но поставени в матката, когато жената е напрегната и тревожна, деленето се блокира, ембрионът не се развива и всичко отива по дяволите.
Стресовите хормони повишават значително съсирваемостта на кръвта и това може да доведе до инфаркти в плацентата с опасност от загуба на плода.Това е и най-честата причина за късните аборти, губят се деца в 6-9 месец.
Различните автори дават различна статистика за психологичният стерилитет- от 15 до 30 процента.
Ролята на психотерапията в случая е да доведе до нов начин на мислене, защото мисленето води до увеличаване на адреналина и кортизола които пречат на забременяването.
Много трудно да се приеме,че собственото ни мислене може да е причината за стерилитет.
Трябва наистина да си много интелигентен и смел за го признаеш и потърсиш помощ.

Share

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван