Home » Урогенитална микоплазмена инфекция

Урогенитална микоплазмена инфекция

Причинители са: Ureoplasma ureolyticum, Mycoplasma hominis I Mycoplasma genitalis.
U.ureolyticum се изолира в 40-80% от цервикалният канал и вагината у сексуално активни жени, докато у тези без сексуален контакт – едва 10%.
Гениталните микоплазми са най-малките свободно живеещи,екстрацелуларни бактерии с изразен тропизъм към мукоепителните клетки на уро-гениталния тракт.  Обикновенно не са част от нормалната човешка флора (с изключение на деца преди пубертета). Предават се изключително по полов път. Микоплазмата се явява неустойчив към външни въздействия микроорганизъм, в резултат на което бързо загива извън човешкото тяло. Във връзка с това, заразяването по битов път е малковероятно.
Предават се изключително по полов път.
Гениталните микоплазмени инфекции се отличават с голямо
разнообразие от клинични изяви:

Уро-генитални инфекции-  усложнения
Нехламидийни негонококови уретрити, простатити,епидидимити, вагинити,цервицити, тазовавъзпалителна  болест,пиелонефрити,инфекциозни артрити, индокардити, неонатални пневмонии, неонатални менингити, репродуктивни несполуки, вторичен инфертилитет.
Най-често инфекцията при новородени се осъществява по време
на раждане при преминаване през родовия канал. В по-редки
случаи протича вътрематочна инфекция на плода.
Инфектираните новородени развиват тежки белодробни инфекции, пневмонии, менингити, състояния на бактеремия. При неправилна диагноза и лечение, изходът може да е летален.

Симптоми
Продължителността на скрития период на заболяването е от 3 дни до 5 седмици, като средно продължава между 15-20 дни.Симптомите на урогениталната микоплазмоза се проявяват обикновено след 3 до 5 седмици от момента на заразяване.Микоплазмената инфекция предизвиква възпалителни прояви, които в зависимост от възрастта и пола се изявяват с различна клинична картина.
При жената: Развитие на бартолинит (възпаление на бартолииновите жлези), обилна вагинална секреция, при съчетание с други мигроорганизми – колпит, цистит, тазово-възпалителна болест, салпингит и стерилитет.
При мъжа: проявите са под формата на неспецифичен уретрит (възпаление на уретрата) – със сърбеж, оскъдна секреция или сутрешна капка от уретрата. Хронифицирането на микоплазмената инфекция може да доведе до развитието на простатит (възпаление на простата) и епидидимит, с последващ стерилитет.
У двата пола и при хора със снижен имунитет може да се развие сепсис, супоративни артрити, а у новородените, заразени по време на раждането -пневмония и мененгити.

Методи за изследване
Предпочитаният метод за диагностика на генитални микоплазмени инфекции е ДНК – теста.  Това е специфичен и изключително чувствителен метод за установяване на всички инфекции, предавани по полов път. Изследването става бързо и дава възможност за започване на точно и специфично лечение 1-2 дни след първия преглед.
Той е с висока специфичност (97%) и максимална чувствителност (100%).
Присъствието на други микроорганизми не влияе върху провеждането на теста, докато при културалния метод е възможно замаскиране на търсения патоген, поради бактериален свръхрастеж. ДНК-теста детектира включително и мъртвите микроорганизми, което елиминира проблема с извънредната неустойчивост на микоплазмите. Този метод за изследване позволява детекция на патогена в голямо разнообразие от биологични проби, включително урина, с което се премахва неудобството свързано с процедурата по вземане на уретрален секрет. Намалява фалшиво-положителните резултати, защото риска от контаминация е сведен до минимум. Възможна е едновременна диагностика на няколко микроорганизма в една проба. Това е от особенно значение, тъй като микоплазмените инфекции имитират инфекции, причинени от други етиологични агенти (Chamydia trachomatis и Neisseria
gonorrheae).
За съжаление този метод за диагностика е със сравнително по-висока цена на изследването и  малко лаборатории използват рутинно подобна техника.
Друг метод за диагностика е взимането на материал за изследване.
Това става след  поставянето във влагалището на спекулум, което позволява внимателен оглед на лигавицата на влагалището и шийката на матката и взимане на проби, както от влагалищния секрет, така и от отвора на шийката на матката. От коя точно зона ще бъде взет секрета зависи както от оплакванията Ви, така и от оценката на лекаря за засягането от заболяването на различните части на гениталната система. В някои случаи е необходимо едновременното изследване на секрет от влагалището, цервикалната зона на матката, устната кухина и аналната област.
В случай, че ще правите контролно изследване след завършване на лечение е добре да изчакате няколко дни след приключване на антибиотичния курс. Важно е предишните 1-2 вечери да не сте поставяли влагалищни таблетки, глобули или крем. Не правете влагалищни промивки преди прегледа, тъй като това ще намали възможността за коректна диагноза и съответно ще отложи провеждането на адекватно лечение.
Лечение
Подборът на лекарствените средства за лечение на микоплазмозите се определя от особеностите на биологията на възбудителя. Те са устойчиви към всички препарати, чието действие е свързано с биосинтезата на белтъците на клетъчната стена и са чувствителни към инхибиторите на синтезата на мембранните и вътрецитоплазмените белтъци.
Тетрациклини:тетрациклин и доксициклин.
Тетрациклинът при неусложнените форми на микоплазмените инфекции (цервицит, уретрит, безсимптомно носителство на микоплазми в урогениталния тракт) се препоръчва в дози от 500 mg – 4 пъти дневно в продължение на 7-14 дни;
Доксициклинът се назначава в дози от 100 mg – 2 пъти дневно. Макролиди: еритромицин, азитромицин, спиромицин, рокситромицин, кларитромицин, макропен, вилпрафен;                                          Еритромицинът се прилага от доста време при лечение на микоплазмозата, като притежава два пъти по-висока активност, отколкото азитромицин, но понякога дава по-чести диспептични оплаквания от болните; неговата дозировка е обикновено 500 mg – 2 пъти дневно в продължение на 10 дни, или 250 mg – 4 пъти дневно в продължение на 7 дни;                               Спиромицин – в значителна концентрация има способността да се натрупва в огнището на възпаление, и макар да има минимална инхибираща активност, той е малко по-активен, спрямо еритромицин, а освен това е и с малка органотоксичност, поради което е един от препаратите с добра поносимост. Приема се в доза от 3 млн. ЕД – 3 пъти дневно, в продължение на 10 дни;  Рокситромицин – притежава висока активност по отношение както на Ureaplasma urealiticum, така и по отношение на хламидиите. След перорален прием, концентрацията му в кръвта достига своя максимум в рамките на 1.5-2 чака, като освен това притежава и малко количество странични ефекти. Неговият период на полуразпад съставлява 10-15 часа. Назначава се по 150 mg – 2 пъти дневно, 15 минути преди хранене, в продължение на 10-14 дни;
Кларитромицин – активен е по отношение на уреаплазма и хламидии. При вътрешен прием е устойчив на киселата среда на стомаха и затова се назначава без значение приема на храна. Периода на полуотделяне на основното вещество е между 3.5 – 4.5 часа. Назначава се по 250 mg – 2 пъти дневно, в продължение на 10-14 дни. При по-усложнените форми на протичане, може да се приложи първо парентерално – венозно в доза 500 mg/24 часа – два дни, след което от трети ден да се премине на пероралната доза, посочена по-горе; Вилпрафен – назначава се в доза 500 mg – 2 пъти дневно в продължение на 10 дни;

Макропен – назначава се в доза 400 mg – 3 пъти дневно в продължение на 14 дни.  При микоплазмена инфекция са показани също и имуномодулатори, които се изписват по преценка на лекаря (таквитин, тималин, декарис, лизоцим, метилурацил, екстракт от елевтерокок, пантокрин и т.н.По време на лечение се съблюдава диета, богата на витамини, млечнокисели продукти, като се избягва мазната, пикантната, пържената храна, спиртните напитки и  тютюнопушенето.След завършване на курса на лечението на скрита инфекция, следва да се проведе курс по очистване на червата, чрез прилагане на различни сорбенти. След тяхното приложение се назначава курс с витамини съдържащи В и С, препарати съдържащи бифидо- и лактобацили, а също и хепатопротектори, т.е. препарати подобряващи функцията на черния дроб. Лечението се извършва при пълно въздържание от полов живот както и лечение на двамата партнори. Болните от микоплазмена инфекция се считат за излекувани, ако след окончателното лечение, в продължение на 1-2 месеца при лабораторни изследвания не се открият микоплазми.

Моля не се самолекувайте, при съмнение за  Урогенитална микоплазмена инфекция посетете незабавно АГ- специалист.

Share

One Comment

  1. Comment by петя:

    Благодаря!

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван