Home » Антиспермални антитела

Антиспермални антитела

Това е специфично състояние, при което организмът започва да унищожава сперматозоидите в тялото на мъжа. Имунната система реагира срещу външни тела и такива, които са опасност за нормалното функциониране на организма. Спермата на мъжа е защитена, но в някои случаи може да започне самоунищожаване. Причините за образуване на антиспермални антитела може да са много и трябва да бъдат установени от лекар.Когато сперматозоидите и кръвта влязат в контакт, независимо дали при жената или мъжа, от специални клетки, наречени Т и В-лимфоцити започва производството на антитела срещу тях. Трите главни типа спермални антитела, които се произвеждат са Имуноглобулин G (IgG), Имуноглобулин А (IgA), и Имуноглобулин М (IgM). Тези антитела се свързват с протеините (антигените), разположени върху главичката, средната част или опашката на сперматозоида. Формираните антитела могат да бъдат от циркулаторен тип (в кръвния серум) или от отделетилен тип (в тъкан). Това е важно, защото в някои случаи, дори да има високо ниво на антитела в кръвта, те няма да намерят път за контакт със спермата, и по този начин да въздействат на сперматозоидите. Например, концентрацията на IgG е доста по-ниска в секретите на половата система, отколкото в кръвта. Това е важен момент, на който ще се върнем по-късно. Когато вече са образувани, спермалните антитела могат да влияят на сперматозоидите по различни начини. Някои антитела могат да причинят слепване на сперматозоидите (аглутинационни антитела). Слепените сперматозоиди се групират на големи гроздове и не могат да преминат през шийката на матката. Други антитела пък маркират сперматозоида като цел за атака от т.нар. клетки убийци (Natural killer (NK) cells) на имунната система (opsonizing antibodies – от opsonin – протеинова частица в кръвта, която се свързва към повърхността на „нашественика” и съдейства на белите кръвни телца за неговото разрушаване). Някои антитела предизвикват реакция между сперматозоидите и цервикалната слуз, която не позволява на сперматозоидите да преминат през шийката на матката, обездвижва ги (immobilizing antibodies). Антитела могат също да блокират възможността на сперматозоида да се свърже със зона пелуцида на яйцеклетката, което е предпоставка за оплождането. Накрая, има доказателства, че оплодената яйцеклетка има някои от антигените, които се намират при сперматозоида. Възможно е, спермалните антитела, които има майката, да влязат в реакция с ранния ембрион, което да причини неговото унищожение от фагоцитните клетки. Всичко, което уврежда нормалната кръвно-тестисна бариера, може да доведе до образуването на антиспермални антитела.
Това може да включва всяко от изброените състояния:
Възстановяване след вазектомия
Варикоцеле (разширени вени около тестиса и семенната връв)
Торзия на тестис (завъртане на тестиса)
Вродена липса на семепровод
Тестикуларна биопсия
Крипторхизъм (незавършен тестикуларен десцензус)
Карцином на тестиса
Инфекция (орхит, простатит)

Операция по повод ингвинална херния преди пубертета

За щастие, интраутеринната инсеминация (вкарване на обработени сперматозоиди в маточната кухина (често прилагана процедура)) не причинява образуването на антиспермални антитела.
Въпреки дългият лист от рискови фактори, много мъже с антиспермални антитела нямат нито едно от изброените по-горе състояния. Въпреки това всички инфертилни мъже са потенциално в рисковата група, затова трябва да се обмисля тестване на инфертилния мъж за антиспермални антитела, особено ако не е открита друга причина за инфертилитета при диагностичния процес.

Методи за изследване
При мъжете директното изследване на тяхната сперма за антитела е по-надеждно в сравнение с кръвните тестове за антитела. Два широко използвани теста са immunobead тест и смесена аглутинационна реакция (MAR). И при двата теста се използват антитела, прикрепени към малки маркери (пластични капки или червени кръвни клетки), които ще се прикрепят към сперматозоидите, ако последните имат антитела по повърхността си. Резултатите се представят като процент сперматозоиди, свързани с антитела.
Има различни диагностични тестове, които показват наличието на спермални антитела. Между тях са флуоцитометрията, ELISA (enzyme-linked immunoabsorbent assay – Ензимсвързан имуносорбентен тест), тестът на Franklin-Dukes за слепване на сперматозоидите, Immunobead Binding Test (IBT). В SIRM (Sher institute For Reproductive Medicine) IBT се използва, за да се открият антитела в кръвния серум, в цервикалната слуз или на повърхността на сперматозоидите. Всички пациенти на SIRM се изследват за наличие на антитела в кръвния серум. Ако теста е положителен (което означава, че са налични), се препоръчва втори, директен тест, за да се установи дали има антитела на повърхността на мъжките сперматозоиди или в цервикалната слуз.  Антителата, присъстващи в кръвния серум почти нямат отношение към стерилитета, стига да не са налични също така там, където се произвеждат сперматозоидите (тестисите), или там, където се депозират (шийката на матката). Съществува общо мнение, че нива на спермалните антитела в кръвния серум над 40% по IBT теста могат да се асоциират със значителни приоблеми с оплождането.
Лечение
При някои пациенти, прилагането на кортикостероиди (преднисолон), за временно потискане на продукцията на антитела. Процентът на успешно забременяване е нисък, а освен това съществува риск от значителни странични ефекти. При 2 – 4% от пациентите, на които се прилага се има случаи на спонтанни фрактури, и поради тази причина, лечението не се препоръчва често.
Най-добрата опция е ин-витро оплождане по метода ИКСИ, преи което във всяка яйцеклетка се инжектира един сперматозоид. По този начин се постига висока успеваемост на опложданията, и последващите раждания.
Други методи като продължителна употреба на презервативи и терапия с антибиотици, също не повишават възможностите за забременяване при двойки, при които е регистрирано наличие на спермални антитела.

Share

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван