Home » Видове изследвания за установяване на причините за мъжкото безплодие

Видове изследвания за установяване на причините за мъжкото безплодие

Анализ на спермата-два или три пъти в рамките на на няколко седмици, като се препоръчва колекция да се прави след 2-5 дни на сексуално въздържание. Определяне на обема на еякулата, време на втечняване, рН. Микроскопски се определя концентрацията на сперматозоидите, общия брой, морфологията и подвижността.
Функционални тестове на сперматозоидите;
1.Пост-коитален тест: вземане на цервикалната слуз непосредствено преди овулация, и в рамките на 8 часа след половия акт, и се провежда микроскопия. Нормалните резултати показват > 10 сперматозоиди на поле, по-голямата част, с прогресивен мотилитет. Патологични резултати показват, неподходящо време за провеждане на теста; антиспермални антитела в цервикалната слуз; нарушени показатели на спермата; неправилно извършен коитус.
2.Тест за проникване на сперматозоидите: проба от спермата се поставя директно върху пре-овулаторна цервикална слуз и се оценява оплодителната способност на сперматозоидите.
MAR-Т- използва се за откриване на антиспермални антитела. Наличието на левкоцити (> 1/ 106/ml на сперма) предполага наличие на инфекция, и налага извършване на спермокултура. ЕСТ (mixed -antiglobulin-reaction test) определят се IgG -антитела.
Една капка пресен еякулат се смесва върху предметно стъкло с 1 капка IgG, покрит с латексов разтвор и 1 капка антисерум срещу човешки IgG. При наличие на антитела се стига до аглутинация чрез латексовите частици. Изчислява се процента подвижни сперматозоиди, по които са полепнали частици от латексов разтвор.
Оценка: над 40% – вероятен имунологичен фертилитет
между10-40% – съмнение за имунологичен фертилитет
При положителни проби се провежда специфичен тест.
Пенетрак тест: изследва се спермалния мотилитет в стандартизирана говежда цервикална лигавица. Норма над 20мм.
Микробиологични изследвания: при съмнение за аднексит (в спермограмата увеличени бактерии, левкоцити) или на прясна получена сперма или на простатен секрет (след ректален масаж на простатата)
Имунологични изследвания:
Спермални автоантитела (IgG ) в серума и семенната плазма (при жената може да се стигне до образуване на изоантитела срещу сперматозоиди, така че последните да аглутинират -търсене на антитела в цервикалния секрет периовулаторно).
Ехография – при всеки оток на тестисите и епидидима, несигурна палпаторна находка, неясна гинекомастия и пролактинемия, повишен HCG.
Скротална ехография – използва се за потвърждаване на варикоцеле и оценка на тестикуларни аномалии.
Трансректална ехография – тя е показана при малък обем на еякулата, изследване за обструкция на семиналните везикули или липса или обструкция на еякулаторните канали.
Доплер – ехография: търси се варикоцеле и флебография с едновременно склерозиране.
Спермограма от урината: при съмнение за ретроградна еякулация. Ретроградна уретерография, уретероскопия: при съмнение за органични промени (стриктури на уретрата, дивертикули, клапни малформации).
Биопсия на тестиси: при съмнение за азооспермия в резултат на запушване (при клинични нормални външни гениталии и хормонални стойности).
Вазография на семепровода – вас деференс се пунктира на нивото на скротума и се инжектира с контраст. Нормалният тест показва преминаване на контраста по семепровода, семенните мехурчета, еякулаторните канали и прониква в пикочния мехур, което изключва обструкция.
SCMC-test (спермо-цервикален-мукус тест) – измерва се способността на сперматозоидите да пенетрират взетата в стъклена капилярка периовулаторно цервикална лигавица. Спермата трябва да бъде получена най-много 2 часа преди началото на теста. След 2 часа се изследва наличността на придвижващи се напред сперматозоиди (прогресивен мотилитет), гъстотата на инвазията и дълбочина на пенетрацията.
Генетично изследване: при съмнение за Клайнфелтър (47, ХХУ) с ниски обеми на тестисите и увеличени гонадотропини.
Измерване на серумните нива на ФСХ, ЛХ и тестостерона. В случай на изолирано ниско ниво на тестостерона, се препоръчва сутрешен тест на свободните нива на тестостерона. Повишени нива на пролактин са свързани със сексуална дисфункция и могат да подскажат заболяване на хипофизата.
Най-важен диагностичен критерий е спермограмата, като по нея се преценява терапевтичния резултат. Тъй като спермогенезата продължава 80 дни, терапевтичната контрола има смисъл след 3 месеца.
Терапевтичния план включва медикаментозна терапия (андрогени при олиго- и тератозооспермия; антиестрогени при олигозооспермия; кортикостероиди при имунологично обусловен стерилитет; гонадотропини при доказана недостатъчност на тяхната продукция), оперативно лечение (при запушване на семепроводите, варикоцеле), инсеминация (при редуцирани качества на спермата с ОАТ; при нарушения в депонирането на спермата (генитални малформации, импотентност), спермални антитела).

Важна е все пак профилактичната терапия на фертилните нарушения при мъжа – фимоза, торзия на тестиса или задържане на тестиса над скротума, в първите години на живота.

Share

One Comment

  1. Comment by marketing:

    You should really moderate the responses on this site

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван